ENНачало | Хронология | Постижения | Отличия | Монографии | Конференции | 50 години ИБФБМИ | In Memoriam
Николина Иванова Радичева е родена на 29.05.1937 г. Завършва медицина през 1961 г. в Медицински факултет – София. Като лекар работи от 1962 до 1966 г. в болниците в гр. Трън, гр. Перник и III-та МСЧ – София.
В Българската академия на науките постъпва като аспирант (сега докторант) в Института по физиология през 1967 г., до 1970 г. От 1970 до 1982 г. е научен сътрудник III степен (сега асистент). През 1982 г. става научен сътрудник I степен (сега главен асистент) и е на тази позиция до 1987 г. в Централната лаборатория по биофизика към БАН. През това време работи като сътрудник на проф. Александър Гидиков. През 1987 година се хабилитира по специалност биофизика към вече новоучредения Институт по биофизика към БАН. През 1973 г. защитава дисертация по специалност „Физиология“ в Института по физиология към БАН. През 1988–1989 г. работи в продължение на 8 месеца по разменна програма „Двигателен контрол“ в Аризонския университет в САЩ.
Доктор Радичева е била член на научния съвет на Институт по биофизика – БАН от 1987 до 1999 г. Била е представител за България на Европейската федерация по физиологични науки (FEPS). От 1990 година е била член на Управителния и Експертния съвет на фондация „Невронауки и поведение“. От 1998 г. е била член на Националния програмен съвет по електромагнитни лъчения към СЗО. От 1999 г. до кончината си е била председател на Дружеството по физиологични науки, както и член на Управителния съвет на Съюза на научните медицински дружества в България.
Първоначалните научни интереси на д-р Радичева касаят ролята на премоторния и моторен кортекс при поведение на проследяващи двигателни реакции при хора и кучета (тема на дисертационния ѝ труд), както и анализиране на обемно проводните свойства на мускули.
В последващ етап изучава микроелектродни методи, връзката между интра- и екстрацелуларни акционни потенциали от изолирани мускулни влакна, немиелизирани аксони, както и неврони, при различни условия.
В годините от 1990 до 2010 д-р Радичева ръководи два проекта, свързани с механизмите на периферна умора и механичната активност по време на стимулация като функция на разтягането на мускулните влакна, на модела на стимулация (междустимулационно време), модулиране на йонните потоци при различна калциева концентрация, различни лекарства и биологична активни вещества, както и при облъчване с високочестотно електромагнитно поле с честота 2.45 GHz.
Във връзка с нейната научна дейност са излезли над 70 публикации в български и чужди списания, по-голямата част, от които с импакт фактор. Под нейно ръководство докторските си дисертации са защитили двама докторанти.
Автор: гл. ас. д-р Теодора Вукова
Юни 2023 г.
