Виртуален музей на ИБФБМИ–БАН 
In Memoriam: Проф. Георги Дечев (1926 – 2020)

Начало | Хронология | Постижения | Отличия | Монографии | Конференции | 50 години ИБФБМИ | In Memoriam

Образование

  • 1945-1949 Бакалавърска степен по естествознание, магистърска степен по биология, завършена с отличие, Софийски университет „Климент Охридски“.
  • 1951 Специализация по полярография при проф. Ярослав Хейровски, нобелов лауреат.
  • 1952-1954 Специализация по обща физиология и биохимия в Института по експериментална медицина към БАН.
  • 1956-1957 Специализация по молекулярна биология и белтъчна биохимия в Хумболтовия университет в Берлин, Германия.
  • 1961-1962 Специализация по теория на системите в Института по биохимия, и по електронно-спинов резонансв Института по биофизика на АН на СССР.

Образователни и научни степени

  • 1949 Бакалавърска степен по естествознание, магистърска степен по биология, завършена с отличие, Софийски университет „Климент Охридски“.
  • 1960 Доктор по биология (биохимия) в БАН.
  • Доктор на биологическите науки (биофизика) в АН на СССР.
  • Старши научен сътрудник (професор) по биофизика в БАН.

Длъжности

  • 1954-1960 Младши научен сътрудник, Ръководител на секция „Обща физиологи“ в Института по биология към БАН.
  • 1960-1966 Старши научен сътрудник, Ръководител на секция „Биофизика“ в Института по физиология на растенията към БАН.
  • 1967-1972 Основател и първи директор на Централната лаборатория по биофизика към БАН (международно избран научен координатор на сътрудничество между 23 института от различни държави).
  • 1972-1978 Ръководител на секция „Биофизика“ в Института по ядрена физика към БАН.
  • 1978-1982 Ръководител на Екологичната група към Центъра по биология към БАН.
  • 1978-1992 Основател и първи директор на Лабораториятапо морска екология и опазване на морето – БАН; ръководител на международни крайбрежни изследвания, в които Лабораторията е избрана за база за Международния експеримент по крайбрежна екология.
  • 1982-1992 Ръководител на секция „Функционална екология“ в Института по екология към БАН.

Професионален опит

  • 1951-1954 Разработка на нов полярографски метод за измерване кинетиката на адсорбцията върху протеини.
  • 1955-1956 Разработка на нов осцилоскопски полярограф.
  • 1958 Начало на експерименталните изследвания на транзитните процеси в биологичните системи чрез новоразработени електроди, което прави възможно неинвазивното едновременно измерване на честотите на основните метаболитни реакции в нормално функциониращи едноклетъчни и многоклетъчни водорасли, както и във висши растения.
  • Разработване на иновативен инструментариум за електронно-спинов резонанс на дължина на вълната 10 cm, което прави възможно експериментирането с неизсушен биологичен материал.
  • Начало на разработването на термодинамиката на регулираните необратими процеси за постигане на научно описание на оптималната саморегулация на метаболизма.
  • 1965 Изобретяване и патентоване на електронното сканиране на UV-VIS спектрите, предшественик на съвременната спектроскопия, в т.ч. за нуждите на отдалеченото наблюдение. Създаване на първия апарат, демонстриран в редица европейски столици в рамките на „Дни на българската наука и технологии“
  • 1966 Основана е Централната лаборатория по биофизика в БАН
  • 1967-1974 Член на редколегията на международното списание “Studia Biophysica”
  • 1969-1972 Ръководител на първата тема на Международното сътрудничество по биофизика: „Саморегулация на метаболизма“, в което участват 23 института от България, Германия, Унгария, бивша Югославия, Полша, бивша Чехословакия, Румъния и бившия СССР.
  • 1972 Начало на развитието на функционално-екосистемната екология.
  • 1978-1992 Развиване и ръководство на българската национална програма за защита на морето, в която участват 19 института.
  • 1979-1983 основаване и ръководство на Групата по екология към Центъра по биология, първата екологична изследователска организация в БАН.
  • 1979-1985 Ръководител на съвместни проекти между Стокхолмския университет (Институт по морска екология, Секция „Геология“ и Секция „Зоология“) и Националния съвет на Швеция за техническо развитие, и БАН по темата „Функционално-биофизично изследване и моделиране на морски екосистеми“.
  • 1980-1988 Ръководител на Международния експеримент по крайбрежна екология, в който участват океанографски институти от България, Германия, Полша, Румъния и бившия СССР.
  • 1984-1985 Разработване на нови електроди, предлагащи уникалната възможност за измерване на място на стратификацията на кислородната концентрация, както и нивата на консумация на кислородв седименти, пясъци и почви в дълбочина до 40 см.
  • 1987-1990 Член на редколегията на международното списание “Internationale Revue der gesammten Hydrobiologie.”
  • 1988-1991 Български експерт-представител в междуправителствената Конвенция за Опазване на Черно море.
  • 1989-1990 Основаване и ръководство на международната работна група за разработване на Международната програма за изследване и мониторинг на Черно море, съгласно Конвенцията.
  • 1989-1993 Директор на Проект „Черно море“ на ООН / ПРООН.
  • 1991 Получена покана за сътрудничество с Центъра за изследвания на водите, Англия.
  • 1991 Работа в Центъра на Турската академия на науките ТУБИТАК в Истанбул по назначение на вицепремиера на Турция проф. Инону по разработването и управлението на Програмата за опазване на Мраморно море.
  • 1992 Изследване на законите за управление на крайбрежните зони на САЩ, Франция, Испания и Турция.
  • 1992 Официален делегат на България в Международното изследване на опита на САЩ в управлението на крайбрежните зони по назначение на ООН и Световната банка.
  • 1992-1993 Гост-лектор в американски университети и служби по опазване на околната среда на Източното и Западното крайбрежия на САЩ, в щаб-квартирите на Агенцията за опазване на околната среда (АООС) и Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ във Вашинггон, и изследователския център на АООС в Синсинати.
  • 1993 Начало на експериментите с наземни екосистеми в Дендрариума на Лос Анжелис.
  • 1993 Начало на експериментите с морски екосистеми в сътрудничество с Института за морски изследвания на Южна Калифорния.
  • 1994 Асоцииран сътрудник към Лабораторията за реактивно движение към НАСА.
  • 1994 Разработване на методи за измерване на множество фотосинтетични процеси в листата на висшите растения.
  • 1995 Изследване на кохерентността на фотосинтетичните процеси в едноклетъчните водорасли, макроводораслите и висшите растения.

Доклади по покана

  • 1971 Пленарен доклад „Биофизични основи на метаболитната саморегулация на клетката“ на Симпозиум по съвременни проблеми на биофизиката, Москва, Русия.
  • 1987 Пленарен доклад „Крайбрежните зони – Люлка или гроб за човечеството“ пред симпозиум на Европейския център за социални науки в Милано, Италия.
  • 1991 Пленарен доклад „Функционално-екосистематичен подход в екологията“, в Калскрона, Швеция.
  • 1991 Доклад „Синдромът на недостатъчността в екологията – богата на данни, но бедна на информация“ пред Конгрес на Европейската общност по оценка и мониторинг на качеството на водите, Брюксел, Белгия.
  • 1991 Лекция „Функционално-екосистематичен подход в екологията“ в Английския център за изследвания на водите в Суиндън, Англия.
  • 1992 Лекция „Екологичното състояние на Черно море и взаимодействието му с Мраморно море“ в различни турски университети и симпозиуми.
  • 1992 Лекция „Функционално-екосистематичен подход в екологията“ в: Масачузетски технологичен институт, Морската академия на Масачузетс, Университетския триъгълник в Северна Каролина, Океанографски институт Скрипс в Сан Диего и Лабораторията по реактивно движение към Калифорнийския технологичен институт.

Проф. Георги Дечев изпраща поздравителен адрес до Института по биофизика и биомедицинско инженерство по повод 50-годишнината от основаването му.

За сваляне

Благодарим на семейството на проф. Георги Дечев
за предоставените биографични и снимкови материали