Архив: Трета научна сесия „Биомедицина и качество на живот“, 2–3 декември 2021 | Лектори по покана

Проф. дфн Иванов e директор на лаборатория по мрежи във физиологията (Keck Laboratory for Network Physiology) в Бостънския университет асоцииран физиолог в Отдела по медицина на съня (Brigham and Women’s Hospital), и преподавател по медицина в Харвардското медицинско училище. Той въвежда иновативни начини за анализ и моделиране на физиологичните системи, като адаптира и развива концепции и методи от съвременната статистическа физика, нелинейната динамика и теорията на мрежите. Той изследва сложната динамика и основните механизми за контрол на редица физиологични системи, включително проучвания върху сърдечната и дихателната динамика, преходите в съня, циркадните ритми, движението и динамиката на мозъка и разкрива основните закони на физиологичната регулация. Научната му дейност е публикувана в повече от 150 публикации и глави от книги (H-индекс = 60; 26 700 цитирания) и е широко представена в медиите, включително Scientific American, Science News, Physics World, Nature Research Highlights, Washington Post, Futurity Futurity Magazine, the Boston Globe. Проф. Иванов е пионер в изследването на динамичните мрежови взаимодействия на физиологичните и органните системи. Настоящата му работа се фокусира върху разработването на теоретични основи за изследване на мрежовите взаимодействия между различни органни системи и как физиологичните системи се интегрират, за да генерират отделни състояния и функции на ниво организъм, за да съществуват в условия на здраве или болест. Неговата научна дейност полага основите на човешкия физиолом, нов тип набор от обемни данни (BigData), съдържащ потоци от непрекъснати данни, високочестотни, синхронизирани физиологични сигнали при различни физиологични състояния и клинични условия, със свързан Атлас от мрежови карти, представляващи мрежови взаимодействия между физиологичните системи при различни нива в човешкия организъм. Проф. Иванов е един от деветтимата основатели на PhysioNet – първият спонсориран от NIH ресурс за научни изследвания за споделяне на данни. Изследването му е финансирано от W.M. Keck Foundation, NIH, Office of Naval Research (ONR) и Американско-израелската двунационална научна фондация (BSF). Той е бил член на редакционния и консултативен съвет в няколко водещи списания, включително EPL (Europhysics Letters), EPJ Nonlinear Biomedical Physics, Journal of Biological Physics (JOBP), Physiological Measurement, New Journal of Physics. Той е главен редактор на списание Frontiers in Fractal and Network Physiology и е основател на International Summer Institute on Network Physiology (ISINP), Lake Como School of Advanced Study. Проф. Иванов е избран за член на Американското физическо общество (2010). Носител е на наградата за устойчиви научно-изследователски постижения (2009-2011 г.) на Института за биомедицински изследвания (Brigham and Women’s Hospital), Харвардското медицинско училище; на медала „Георги Наджаков”, Българска академия на науките (2012); и на наградата „Питагор” за високи постижения в интердисциплинарни изследвания, връчена от Министерство на образованието и науката на Република България (2014).

Румяна Бакалова е придобила научните степените доктор и доктор на науките в Българска академия на науките и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България). Тя е учен с над 25-годишен опит в експерименталната образна диагностика и терапията на рак, атеросклероза и невродегенерация. Основните й научни интереси са насочени към молекулярната визуализация, дизайна на молекулярни сонди, системи за доставяне на лекарства и наномедицината. В последно време проучванията й са фокусирани върху редокс-имиджинг, редокс-модулация при рак, както и в областта на нанотераностиката. Нейната научна кариера се развива в България и Япония.

Печелила е няколко престижни академични награди от български, японски и американски институции.

Румяна Димова придобива докторска степен в университета в Бордо, Франция през 1999 г. След това се присъединява към Института по колоиди и интерфейси на Макс Планк, Германия като постдокторант. През 2000г. става ръководител на научна група, създавайки лаборатория по биофизика. Основните й научни интереси са в областта на мембранната биофизика. Тя се занимава с различни отворени въпроси в биофизиката на клетъчната мембрана и синтетичната биология използвайки гигантски везикули като инструмент за разработване на нови методи за биофизично охарактеризиране на мембрани и процесите протичащи в тях. През 2014 г. тя е отличена с наградата „Еми Ньотер“ за жени във физиката на Европейското физическо общество, а през 2021 г. получава наградата Лайзеганг на Германското колоидно общество.

Д-р Неус Коломина Габарела е доцент в Университета на Ллейда. Тя е бакалавър по биологически науки от Свободния университет на Барселона. Защитава докторската си степен по биология с дисертация на тема: Регулацията на клетъчния цикъл при дрожди Saccharomyces cerevisiae в условия на хранителен дефицит. Д-р Неус Коломина Габарела е работила като постдокторант в Макс Планк институт по Биохимия (1999-2001) и в Университета на Ллейда (2001-2004). Тя получава изследователски грант (програма Ramón y Cajal) и използва два различни модела, дрожди и клетъчни линии от бозайници, за да изучава контрола на G1-S контролния пункт в клетъчния цикъл в Университета на Ллейда. От 2010 тя е доцент в Университета на Ллейда и изследовател в Института за Биомедицински изследвания на Ллейда (IRBLleida). Там тя се присъединява към проекта на д-р Джорди Торес, където тя изучава ролята на Smc5/6 комплекса при поддържане на геномната стабилност в дрожди и човешки клетки.

Деяна Иванова придобива своята Магистърска степен по Биохимия в Лондонския Университет “Queen Mary” през 2017. След това, тя започва своята Докторатура в отдела “Здраве на Жени и Деца” в университета “King’s College London” , която в момента продължава. Нейните главни научни интереси са в сферата на репродуктивната невроендокринология. Тя изследва как психологическият стрес забавя пубертета при женските мишки и дългосрочните последици при зряла възраст , докато разследва основните невронни механизми.

Рафаеле Гравина е постоянен асистент по компютърно инженерство в катедрата по информатика, моделиране, електроника и системи към Университета на Калабрия (Unical), Италия. Той придобива образователна и научна степен „Доктор“ по компютърно инженерство от Unical през 2012 г. През 2020 г. придобива италианската научна национална хабилитация (ASN – Scientific National Habilitation) за професор. Бил е изследовател към лабораторията по безжични сензорни мрежи на Бъркли, Калифорния. В момента е млад гост-учен при Шънджънския институт за развити технологии – гр. Шънджън, Китай. Научните му интереси включват носими компютърни устройства, обработка на физиологични сигнали и Интернет на нещата (IoT). Автор е на повече от 80 научни публикации – статии в международни списания и конференции, както и книги. Съосновател е на компанията SenSysCal S.r.l, произлязла от Unical, разработваща иновативни IoT системи. Съредактор на списанията Information Fusion и Smart Health, както и член на редакторския борд на Sensors. Също така, асоцииран член на Техническия Съвет по носими биомедицински сензори и системи (IEEE EMB Society), и член на IEEE, и IEEE SMC.

Красимира Цанева-Атанасова завършва бакалавърска и магистърска степен по математика в Пловдивски университет, България между 1991 и 1996 г. През септември 2001 г. започва докторантура по приложна математика в Университета в Оукланд, Нова Зеландия. След завършване на докторантурата си през октомври 2004 г., тя осъществява 18 месечен постдокторантски стаж в Лабораторията по биологично моделиране при National Institutes of Health, САЩ и още 15 месеца като постдокторант в Катедрата по Математика и Катедрата по Биология в Ecole Normale Superieure в Париж, Франция. Тя се присъединява към Катедрата по Инженерна математика в Университета в Бристол през октомври 2007 г. като преподавател, а през 2012 г. става доцент по Приложна математика. Тя се премества в Колежа по Инженерни, математически и физически науки, Университета в Ексетър (UoE) през юли 2013 г., където в момента е Професор по Математика в здравеопазването. Проф. Цанева-Атанасова (h = 29, ± 2472 цитирания) има значителен опит в ръководството и управлението на големи, мултидисциплинарни изследователски проекти, които се справят с биомедицински и здравни предизвикателства. Тя е асоцииран декан за глобално ангажиране в Колежа по Инженерни, математически и физически науки, директор на наскоро изградения Център за количествено моделиране в здравеопазването (EP/T017856/1, 2021-2015), съ-директор на Университета в Ексетър ISSF (инициатива от 4,8 милиона паунда между UoE и Wellcome Trust) и стипендиант на Института Алън Тюринг от октомври 2018 г. Нейните изследователски и професионални дейности имат за цел разпространяване на информация за новите приложения на математиката, позволяващи разработването на количествени методи и технологии за здравеопазване.

През 2004 г. Анела Иванова получава степен „доктор“ по Физикохимия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Оттогава работи във Факултета по химия и фармация на СУ, като от 2018 г. е ръководител на Лабораторията по квантова и изчислителна химия. Изследванията ù са в областта на приложната изчислителна химия и включват компютърни симулации на структурата и функцията на биомолекулни системи. Едни от последните ù проучвания са посветени на изучаване на компоненти на биосъвместими системи за доставка на лекарства на основата на пептиди с атомистични молекулнодинамични симулации. Целта е да се получи по-детайлна информация за тяхната структура и междумолекулни взаимодействия във физиологична среда. Анела Иванова е специализирала като стипендиант на фондация „Александър фон Хумболдт“ в Технически университет Мюнхен, Германия (2006-2007) и като „Мария Кюри“ стипендиант в Макс Планк институт по полимери, Майнц, Германия (2001-2002).

Д-р Владимир Божилов е доцент в катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и комуникатор на науката. Носител е на докторска степен по астрофизика и астрономия, като основните му научни интереси са към изучаването на активните галактични ядра, космологията и търсенето на живот извън Земята. Преподава курсовете по „Комуникация на астрономията“ и „Практическа комуникация на астрономията“ в иновативната интердисициплинарна магистърска програма по „Астрономия и популяризация на астрономията“ във Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. От февруари 2017 г. е Национално контактно лице по подпрограма „Наука, осъществявана със и за обществото“ по Рамкова програма „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз, а от октомври 2018 г. е сътрудник „Връзки с обществеността“ към Фонд „Научни изследвания“ към МОН.

Освен учен и преподавател, д-р Божилов е активен популяризатор на науката. Носител е на второ място в конкурса за комуникация на наука „Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ 2014 в Лондон, Великобритания. Чест гост е в радио и телевизионни предавания и на различни събития за комуникация на науката (Софийски фестивал на науката, Европейска нощ на учените, Ratio, ScienceBricks и др.), където разказва на достъпен език за най-новите открития от областта на Космоса. Лектор и научен експерт в Детски научен център „Музейко“ от основаването му през 2015 г. В периода 2012-2018 г. е бил научен редактор, а след това и главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ.

Жюстин Томс е сред пионерите на българския уеб – тя се занимава с онлайн медии и онлайн маркетинг от края на 90-те досега. Тя е блогър, предприемач, консултант по онлайн медии и маркетинг, лектор, университетски преподавател (НБУ, SoftUni), автор на близо 20 книги.

Жюстин е основател и мениджър бизнес развитие на уеб агенцията ABC Design & Communication, създател на множество нишови сайтове в българското уеб пространство. Развитието на българския уеб дължи много на нея и заради конкурсите “БГ Сайт” (1999 – 2014) и “Сайт на годината” (2018 – ).

Сред книгите, на които е автор или съавтор, са “Лидери за ново начало (Leaders for a New Beginning)”, “Обществена отговорност на бизнеса: Комуникация и практики”, “Корпоративна социална отговорност и комуникации за устойчиво развитие на бизнеса”, “Основи на успешния бизнес тук и сега” и “Инструменти за социални мрежи. Маркетинг в епохата на Web 2.0”.

Милена Петкова е изп. директор на фондация Карол Знание от създаването ѝ през 2018 г. Преди това е мениджър Знание във финансова група Карол и ръководител на проекта Корпоративен университет Карол. Разработва дизайн на обучения, без аналог у нас, които ѝ носят през 2015 г. номинацията на uchi.bg за Новатор в образованието.

Преди да се присъедини към финансова група Карол е била HR мениджър, Мениджър Подбор и консултант. Дълги години работи като журналист. Била е първи зам. главен редактор на в. Пари, автор и водещ на всекидневното бизнес предаване на Дарик радио „Портфейл”.

Завършила е магистърски степени по Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”, Международни отношения в УНСС и Управление и развитие на човешките ресурси в Училището по мениджмънт на НБУ. Продължава професионалното си развитие с различни сертификационни обучения.

Никола Кереков притежава бакалавърска степен по Молекулярна биология, магистърска степен по Клетъчна Биология и Патология в Софийски Университет „Св. Климент Охридски”. Има 11 годишен опит с научни изследвания в областта на човешкия автоимунитет, ДНК ваксините и разработването на животински модели на човешки заболявания, като има докторска степен по експериментална имунология от Институт по микробиология – БАН. Към момента е част от екипа на Ratio – платформа за комуникация на науката, организираща множество инициативи с цел представяне на науката, инженерството и технологиите на достъпен, човешки език. Основната му роля в Ratio e да се грижи за селекцията на теми и връзката с лектори, както и организацията на почти всички събития на организацията. Самият той е опитен научен комуникатор, като участва в събития, записва образователни видеа и е основно действащо лице в популярния научен подкаст Ratio Weekly.