Виртуален музей на ИБФБМИ–БАН 
In Memoriam: Проф. Александър Гидиков (1929 – 1989)

Начало | Хронология | Постижения | Отличия | Монографии | Конференции | 50 години ИБФБМИ | In Memoriam

---

Ранни години

Александър Атанасов Гидиков е роден на 7 април 1929 г. в град Видин. През 1947 г. завършва Видинската гимназия, а през 1953 г. – медицина в Медицинска академия – София.

На 30 години е кандидат на медицинските науки, след като е работил три години като военен лекар. На 33 годишна възраст е избран за ст.н.с. II ст. във ВВМИ (днес Военномедицинска академия). През 1964/65 г. специализира в Масачузетския технологически институт в Бостън, САЩ.

В най-ранния период от научната си дейност във ВВМИ на базата на математическата теория на управлението Гидиков достига до оригинална концепция за мозъчните механизми в изработването на рефлексите, влиянието на различните сензорни системи върху двигателната система и регулацията на движенията при животните и човека. Този период завършва с отпечатването през 1964 г. на първата му монография „Кибернетика и кортикальная регулация движений“.

Работа в БАН

През 1964 г. Алекандър Гидиков постъпва в БАН, в Института по физиология, наскоро преименуван в Институт по невробиология, където ръководи лаборатория „Биофизика“, която по-късно прераства в секция „Регулация на движенията“, която ръководи до 1982 г. Успоредно с това от 1964 до 1968 г. ръководи секция „Бионика“ в Института по техническа кибернетика на БАН.

На 37 години, през 1966 г., Гидиков защитава голям докторат и става доктор на медицинските науки.

От 1965 до 1969 г. Гидиков и сътрудниците му Д. Козаров, Н. Танков, Н. Радичева изследват физиологичните механизми на микроструктурата на произволните движения на човека и животните, като резултатите са публикувани през 1970 г. във втората му монография „Микроструктура произвольных движений человека“. През 1972 г. е избран за ст.н.с. I ст. (днес професор).

През следващите години, основен метод на изследване за проф. Гидиков и ръководения от него колектив става електромиографията. Създават се редица нови методи за изследване дейността на алфа-мотоневроните чрез активността на двигателните единици в редица рефлексни и волеви движения, като регистрацията на потенциалите се осъществява посредством замислени и изработени под негово ръководство високо селективни повърхностни, жичкови и иглови електроди с разнообразна форма и конфигурация, отговаряща на целта на изследването. Тези изследвания са обобщени в „Теоретические основы элекромиографии“, 1975, изд. „Наука“, Ленинград.

Работа в Централната лаборатория по биофизика – БАН

В периода от 1982 до смъртта си през 1989 г. Гидиков е директор на Централната лаборатория по биофизика при Българската академия на науките.

Занимава се с изследване на миопотенциалите в най-широк диапазон, от изолирано мускулно влакно до сумарната активност на мускула, за изясняване на тяхната биофизична същност. Получените фундаментални резултати са плод на нови методи и електроди за регистрация и интерпретация на миопотенциалите, което е от съществено значение за клиничната неврофизиология, трудовата, спортната и космическа медицина. С тези си постижения проф. Гидиков и сътрудниците му участват в програма „Потенциал“, осъществена при втория съветско-български космически полет, както и в съветско-афганския полет. Резултатите от тези изследвания се съдържат в четвъртата монография на проф. Гидиков „Biophysics of the skeletal muscle extracellular potentials“, излязла посмъртно през 1992 г. от Академично издателство „Марин Дринов“ и Kluwer Academic Publishers, Dordrecht/Boston/London.

Александър Гидиков почива на 5 юли 1989 година в София.

Научна и обществена дейност

През годините проф. Алекандър Гидиков е автор на 326 научни публикации, четири монографии и два учебника. Редактор е на 3 книги и има над 1000 цитирания (640 цитирания до 1989 г.). По-значимите му научни трудове са: „Съотношенията на втората сигнална система, зрителния и двигателния анализатор при формирането на двигателните реакции на човека“, „Метод за изучаване на регулацията при отбранителните двигателни условни рефлекси“, „Теоретични основи на електромиографията“, „Неврофизиология“ и др.

Участва в редакторските екипи на редица престижни международни списания по физиология и биофизика.

Успоредно с научноизследователската дейност, проф. Александър Гидиков развива и обществена дейност. В периода от 1968 до 1972 г. е заместник председател, а от 1972 до 1976 г. – секретар на Съюза на медицинските научни дружества в България.

Признание

Проф. Александър Гидиков е носител на множество отличия, измежду които медал „100 години БАН“ (1969), „Значка за отличие на БАН“ (1972), „1300 години България“ (1981),  монголски почетен знак „Эрдэм“ (1984), звание „Заслужил деятел на науката“ (1987), почетен знак на Института по физиология (посмъртно) и др.

През 2013 г. съпругата му Вера Иванова-Гидикова предоставя на Централен държавен архив – София лични документи, награди, снимки и кореспонденция, заведени под Фонд 1474.

По материали от “Видински алманах”
и Българското дружество по физиологични науки

Илюстрации от Фонд 1474, ЦДА