ENНачало | Хронология | Постижения | Отличия | Монографии | Конференции | 50 години ИБФБМИ | In Memoriam
Ранни години
Академик Камен Стефанов Куманов е роден на 2 август 1937 г. в София. Израства във високообразовано семейство, баща му проф. Стефан Куманов е агроном-зоотехник, получил образованието си във Виена и специализирал по-късно в Германия. Майка му Лилия Куманова завършва биология в Софийския университет. Академик Куманов поема по достойните стъпки на своите родители и завършва специалността “Зоотехника” в Зоотехническия факултет на Висшия селскостопански институт “Георги Димитров”. Наследява от родителите си техния буден ум и упорит характер, който ще го води през целия му живот и ще го оформи като учен, не само в българските научни среди, но и в международен план. Куманов от малък изучава френски език и владеенето на този език се оказва ключов фактор както в личния му живот, така и в професионалния. Той създава семейство с Жаклин Куманов, французойка и филолог по професия. Раждат им се две деца Стефан и Франсоаз. Франсоаз се явява вече трето поколение учени от семейството и работи върху изучаването на рецепторите за глюкоза в клетъчните мембрани и връзката им с ефекта на инсулина и диабетните патологии в Бат, Англия.
Специализация във Франция
Академик Куманов получава изключителната възможност да специализира при световно известния и признат учен в областта на метаболизма на липидите, Професор Жак Полоновски в департамента по Биохимия на Университетската болница “Сент Антоан”, Париж. През този период (1967/68 г.), той се среща и работи с учени от световна величина като R. Infante, G. Alcindor, A. Raisonnier, M. Paysant, J. Monod, L. Van Deenen и др. Основната му научна работа е върху изучаването на активността на ензима Фосфолипаза А2, което е едно от основните направления в изследователската дейност на екипа на проф. Полоновски. В сътрудничество с проф. Инфанте, Куманов успява да идентифицира т.н. пост-хепаринова фосфолипаза А2-ензим, отделящ се от капилярния ендотел след инжектиране на хепарин в кръвта. В своята книга “Разказ за един живот”, акад. Куманов отбелязва, че този миг е първият за него, в който се е почувствал като новооткривател и е започнал да се превръща в истински биохимик. Следват многобройни научни публикации с този екип.
По-късно Камен Куманов започва работа в Института по здраве и медицински изследвания (INSERM – Institut National de la Santé et de la Recherche Médicale) като “Chargé de recherchе”, в сътрудничество с проф. Инфанте и световно известния хепатолог, проф. Жак Кароли, тогавашен директор на Института. Той изучава ефектите на тетрациклина върху синтезата на липопротеини в черния дроб – научно изследване, което по-късно обогатява в България и оформя като кандидатска дисертация.
Сътрудничество с Централната лаборатория по биофизика
През 1972 г. Куманов се завръща в България и поема асистентското си място в Катедра “Биохимия” на Зоотехническия факултет. Междувременно започва научно сътрудничество с Централната лаборатория по биофизика (ЦЛБФ) при БАН, където въвежда изследвания в изучаването на липидния състав и метаболизма на липидите в белите дробове и по-специално в алвеоларния сърфактант. През 1975 г. Куманов започва работа в ЦЛБФ и през 1977 г. става доцент. През 1982 г. той сформира собствена секция „Липид-белтъчни взаимодействия“, за да осъществи научните си мечти, свързани с биохимията на липидите и тяхната организация в мембраните при нормални и патологични условия в клетките. През 1987 г. защитава голямата си докторска дисертация на тема „Структурно-функционални връзки в биологичните мембрани“ и става доктор на биологическите науки. Година по-късно е избран за професор, а през 1989 г. заема поста директор на ЦЛБФ (1989-1993 г.).
Българската школа по липидология
Благодарение на нестихващата упоритост и висока научна компетенция, придобити във времето и в плодотворно сътрудничество с известни френски липидолози, акад. Куманов въвежда науката „Липидология“ в България и създава единствената и най-престижна школа в България, изследваща липидния и мастнокиселинен състав на клетъчните мембрани, тяхната организация и разкриването на връзката им с клетъчните функции в норма и патология. Понастоящем секцията е ръководена от един от най-добрите ученици на акад. Куманов, проф. Албена Момчилова. В тази високонаучна среда са сe формирали немалко учени, доказали се в международни и български университети и институти като проф. Албена Момчилова, проф. Диана Петкова, проф. Мариана Николова-Каракашян, проф. Галя Станева, старши изследовател Ваня Хинковска, д-р Светлана Кошлукова, д-р Таня Нейчева, гл. ас. д-р Русина Хазаросова, висококвалифицирания специалист Таня Марковска и много успешно завършили докторанти.
Международни сътрудничества
През годините на интензивни научни изследвания, акад. Куманов е участвал в организирането на международни симпозиуми и младежки научни школи посветени на липидната структура, организация и метаболизъм. На тези симпозиуми са участвали признати европейски и американски учени, измежду които Peter Quinn, Anthony Watts (England); Karel Wirtz, J. Batenburg (Holland); George Helmkamp, Jr., A. Spector, W. H. Evans (USA); Elena Burlakova (Russia); Lech Wojtczak, Jolanta Baranska (Poland); H. Hinz (Germany); Recaredo Infante, Gilbert Bereziat, Claude Wolf, Jacques Chambaz, Odile Colard, Luis Douste-Blazy (France) и много други. След тези научни форуми, много от младите учени осъществяват научни сътрудничества и специализации, които спомагат изключително много за повишаване на научната мотивация и капацитет на учените в България.
Научни приноси
През 1990-те години до 2000 г., акад. Камен Куманов е официално поканен като асоцииран професор в лабораторията на Проф. Клод Волф в Департамент “Медицинска биохимия” на Медицинския факултет „Сент Антоан“, към Университета „Пиер и Мария Кюри”, Париж, Франция. В сътрудничество с проф. Gilbert Bereziat, German Trugnan и Peter Quinn, акад. Куманов и екип изследват влиянието на състава и структурата на чернодробните плазмени мембрани върху активността на фосфолипаза А2. Изследван е ефектът на нивата на сфингомиелина и холестерола върху активността на ензима. Според думите на самия Куманов:
“Без съзнателно да сме го търсили, ние се включихме активно в установяване наличието на мембранни домени от вида “rafts” в клетъчните мембрани, съставени главно от тези два липида. Откриването на тези специализирани домени тласнаха развитието на мембранологията и наложи ревизирането на разбирането за мембранната организация и функциите и в живота на клетката.”
След 2000 г., акад. Куманов се завърна отново в България и въведе пионерски научни изследвания за изучаване на липидното фазово разделяне в биологичните мембрани, определяне на физико-химичните свойства на мембранните домени от вида “rafts” и взаимодействието на определени белтъци и ензими с тези мембранни структури.
Научните приноси на акад. Куманов, свързани с изучаването на метаболизма на липидите в различни видове клетки в норма и патология се съдържат в научна публикационна дейност обхващаща над 110 научни статии в реферирани международни и български научни списания и над 1400 цитирания само в реферирани международни списания.
Признание
През 2003 г. в един и същи ден, 17 юни, акад. Камен Куманов е удостоен с две почетни звания – академик на Българската академия на науките и титлата “Доктор Хонорис Кауза” на най-големия и престижен университет във Франция, Университета „Пиер и Мария Кюри“. Тържествената церемония е проведена в Сорбоната в Париж с най-големи почести, достойни за хора, отдали живота си на науката и френското общество. Акад. Куманов бе признат като учен допринесъл не само за развитието на науката в България, но и за развитието на науката в страна като Франция с дългогодишни традиции и високи постижения в областта на биомедицината.
Човекът Камен Куманов
Камен Куманов беше от онези академици, при които можеше да влезеш по всяко време, без приемен час, да го помолиш за лична и професионална помощ, да дискутираш по научни теми, колкото време е необходимо. Той подпомагаше с лични средства млади учени от Института и даряваше средства за нуждите на секцията. Бореше се усърдно за науката в България, често пишеше статии и се срещаше с хора от изпълнителната власт, за да лобира за българската наука, за да я избави от застоя и разрухата и през последните десетилетия. Често беше строг и взискателен, но неговият голям ум култивира в нас, неговите ученици от секцията, критичен, посветен и вдъхновен научен ум.
Акад. Камен Куманов почина на 2 септември 2017 г. след кратко боледуване.
Автор: проф. Галя Станева
Юни 2020 г.
