Текущи проекти

Наночастиците  притежават огромен потенциал за включване и създаване на синергично действащи терапевтици, които да намалят страничните ефекти и да подобрят терапевтичната ефективност на лечението на рак. Графеновите наночастици (GO) са едни от наноматериалите, към които интересът непрекъснато расте. Те имат способността едновременно да пренасят лекарствени молекули и да трансформират близката до инфрачервената светлина (NIR – near infrared light) в топлина. По този начин те могат да въздействат двойно върху раковите клетки. Това е предпоставка за включването им в комбинирани терапии на рака като химио-фототермична терапия и др. Настоящото проектно-предложение има за цел да разработи универсална платформа за целево и контролирано освобождаване на антитуморни лекарства на основата на графенов оксид. Специфична цел на проекта е изучаването в детайли на механизмите на антитуморен ефект на новоразработени нанокомплекси (наночастици, нативни и модифицирани, в комбинация с лекарства) върху различни карциномни линии. Ще бъдат използвани две антитуморни лекарства: блеомицин и регорафениб. Целта е  да се изследва способността на нативни и модифицирани наночастици да свързват и освобождават лекарства с и без фототермично третиране с близка инфрачервена светлина. Предвижда се изследване на антитуморния ефект на новосинтензираните нанокомплекси върху ракови и нормални клетки. Ще бъде изследвано влиянието на нанокомплексите върху клетъчната жизненост, клетъчния цикъл и процесите на клетъчна смърт. Ще се направи сравнителен биохимичен, имунохимичен и протеомен анализ на третираните с нанокомплексите клетъчни линии спрямо нетретирани такива с цел изясняване механизмите на ефекта на тестваните нанокомплекси. Новите знания относно молекулния механизъм на антитуморното действие на новосинтензираните нанокомплекис на основата на графенов оксид са необходима научна основа за тяхно бъдещо приложение като потенциални антитуморни лекарства.

Нарастване на броя на болните с тази деменция води до сериозни социално-икономически последици за всяка засегната страна, изразяващи се в увеличаване на разходите за болнична помощ, а също и за лицата, които се грижат за болните от Алцхаймер. Повечето случаи на AD са спорадични, като възрастта представлява най-големият рисков фактор. Липсата на достатъчно научни знания за механизма на заболяването се явява пречка за разработването на ефикасни терапевтични подходи. Поради тази причина се налага изследването на молекулярните механизми на генезиса на заболяването, за да бъдат разработени ефективни диагностични и терапевтични стратегии. Едни от най-съществените молекулярните механизми водещи до патогенезата на AD са оксидативен стрес и промени в биоактивния сфинголипиден метаболизъм. Мелатонинът е мощен антиоксидант произвеждан от епифизата и неговото намаляване в кръвната плазмата е една от характеристиките на напредващата възраст. Освен, че неутрализира • ОН радикалите, както и други радикални кислородни и азотни видове, мелатонинът също така действа косвено, като стимулира генната експресия на анти-оксидантните ензими и инхибира генната експресия на про-оксидантните ензими. Тези характеристики превръщат мелатонина в подходящ терапевтичен агент, който може да предотврати ранни събития (като активиране на оксидативен стрес) при AD. Финголимодът е структурен аналог на сфингозина, способен да прониква през кръвно-мозъчната бариера и навлизайки в тъканите се фосфорилира от сфингозин-киназа 2 (SPHK2) и се превръща в аналог на сфингозин-1-фосфата (S1P). По този начин финголимодът е способен да „наклони“ биоактивния сфинголипиден метаболизъм към клетъчна пролиферация чрез задействане на различни сигнални пътища за оцеляване като Akt сигналния път. Всички ефекти, упражнявани от финголимода, накрая водят до потенциално въздействие върху оцеляването на клетките на централната нервна система като по този начин той може да бъде използван за терапия на AD. Целта на настоящия проект е да разработи и предложи нов диагностичен и комбиниран терапевтичен подход в in vivo AD модел, основан на модулиране на два сигнални пътя, силно нарушени при прогресията на AD. Този подход ще бъде използван за промяна на сфинголипидния метаболизъм от про-апоптотично състояние (което се наблюдава при прогресията на AD) към пролиферативно състояние чрез намаляване на оксидативния стрес и активиране на сигналния път Akt за оцеляване. Работната ни хипотеза се основава на предположението, че използването на терапевтичен подход, чрез едновременното прилагане на два агента, насочени към различни сигнални пътища, силно нарушени при AD, би довело до повишена ефективност на терапията. За проверка на нашата хипотеза, ще използваме in vivo модел на болестта на Алцхаймер при плъхове, получен чрез хипокампална микроинфузия на Аb 1-42.