ENНачало | Хронология | Постижения | Отличия | Монографии | Конференции | 50 години ИБФБМИ | In Memoriam
Най-значимо научно постижение за 2025 година:
Молекулни механизми на мембранно-опосредствана антимикробна активност: дендримери и хитозанови наноматериали срещу резистентни патогени
Ръководители на разработката: проф. д-р Галя Станева и доц. д-р Анелия Костадинова
Антимикробната резистентност е сериозна заплаха за общественото здраве, поради намаляващата ефективност на стандартните лекарства. Разработката предлага алтернатива чрез използване на дендримери (синтезирани от А. Йорданова и И. Грабчев, Медицинския факултет на СУ) и хитозан (H. A. Elshoky, Egypt) – наноматериали с контролируеми размери и възможност за структурна модификация, които взаимодействат с клетъчните мембрани и проявяват антимикробна активност.
Изследванията показват, че дендримерите ефективно модифицират липидните мембрани, осигуряват контролируемо клетъчно навлизане и цитотоксичност и имат потенциал като ново поколение мембранно-насочени антимикробни и биомедицински агенти с по-нисък риск от резистентност. Хитозановите нанокомпозити влияят върху мембранната организация и потенциал, демонстрират добра биосъвместимост и силно антифунгално действие срещу фитопатогенни гъби.
И двата подхода представляват перспективна платформа за иновативни терапевтични и селскостопански приложения с намален риск от развитие на лекарствена резистентност.
Най-значимо научно-приложно постижение за 2025 година:
Създаване на полиелектролитни филми имитиращи извънклетъчен матрикс като платформа в тъканно инженерство и регенеративна медицина
Ръководители на разработката: проф. д-р Румяна Цонева и доц. д-р Тоня Андреева.
Създаването на извънклетъчен матрикс (ИКМ) – имитиращи полимерни повърхности е ценен подход за разработване на биоматериали за тъканното инженерство и регенеративната медицина, което позволява контролиране на клетъчната активност като адхезия, миграция и оцеляване и постигане на дългосрочна функционалност и съвместимост на синтетичните импланти. При съдови импланти обещаващ подход е пре-ендотелизацията им, която цели установяването на функционален ендотелен монослой за ограничаване на тромботичния риск при имплантирането. Експериментално е валидирана платформа за създаване на ИКМимитиращи повърхности на основата на многослойни полиелектролитни филми (ПEM). Чрез прецизен контрол на състава и физикохимичните свойства на най-външния полиелектролитен слой целенасочено е модулирана адсорбцията и конформацията на фибриноген (ФНГ) – ключов адхезивен белтък, участващ в интегрин-медиираната адхезия на ендотелни клетки. Установено е, че по-малко хидрофилни, вискоеластични и преференциално положително заредени ПEM повърхности благоприятстват адсорбцията на фибриноген в биологично активна конформация стимулираща формирането на функционален ендотелен монослой.
Получените резултати демонстрират, че ПEM-базираните покрития предоставят отлична възможност за създаване на ИКМ-имитиращи биоматериални
повърхности с подобрена биосъвместимост и функционалност за използването им в съдови импланти и в други биомедицински приложения.
