Виртуален музей на ИБФБМИ–БАН 
In Memoriam: Проф. Иван Даскалов (1933–2004)

Начало | Хронология | Постижения | Отличия | Монографии | Конференции | 50 години ИБФБМИ | In Memoriam

---

Студентски години

Професор Иван Даскалов е роден през 1933 г.

През 1957 г. завършва Машинно-електротехническия институт – София (сега Технически университет) като електроинженер със специалност радиотехника. По време на следването като стажант за пръв път навлиза в областта на медицинското инженерство, като участва в разработки, свързани с рентгенова техника и физиотерапевтична апаратура. След работа по разпределение в провинцията, както самият той пише:

„Студентската ми любов – медицината и желанието да навлизам в научни проблеми, ме подтикнаха да кандидатствам за научен сътрудник в Централната лаборатория по биофизика на тогавашния Висш медицински институт, ръководена от проф. Виктор Врански“.

В лабораторията инж. Даскалов работи върху електричния импеданс на повърхностни тъкани. Впоследствие електроимпедансният метод е сред най-успешните при изследване на механичната дейност на сърцето.

Ранни изследователски години

От Централната лаборатория по биофизика инж. Даскалов преминава в Научно-техническата лаборатория към МНЗ, преобразувана в Институт за специализирана електромедицинска апаратура (ИСЕМА), впоследствие в Централна лаборатория за електронна медицинска апаратура (ЦЛЕМА). Там започва изследване на електровъзбудимостта на физиологични структури, довели до конструиране на различни електростимулатори, както и устройства за програмирана стимулация, с приложение за електрофизиологични изследвания.

Друга задача от този начален период е свързана с конструиране на апаратура за отвеждане и спектрален анализ на ЕЕГ, с извличане на мозъчни предизвикани потенциали чрез синхронно усредняване. Изследванията на  Фурие-спектрите на епохи от ЕЕГ откриват съществен недостатък – подчертаване на най-нискочестотните спектрални компоненти. Той се дължи на бавни колебания на изоелектричната линия, които не са част от реалния сигнал. Това довежда до създаване на по-подходящ метод  – квазичестотният анализ. При него се избягва посоченият недостатък на Фурие-анализа и се създава възможност за откриване на насложени вълни.  Този натрупан опит води до методи и апаратура за интраоперативна локализация и лезия на епилептични огнища. Разработени са гъвкави мултиелектроди за снемане на електрокортикограма – от открита мозъчна повърхност.

В този период е установено голямото значение на стволовите предизвикани потенциали за оценка на състоянието и за прогноза при пациенти с остри мозъчни заболявания, в условията на интензивни грижи. Тези потенциали с изключително ниски амплитуди и широк  честотен спектър са особено трудни за получаване, особено в обстановката в интензивно отделение. Под ръководството на инж. Даскалов е разработена апаратура за клик-стимулация и получаване на стволови предизвикани потенциали.

В областта на електрофизиологичните изследвания инж. Даскалов отделя специално внимание и на предизвиканите ЕМГ потенциали. Разработен е метод за оценка на близост по форма между два потенциала чрез измерване на пространственото разстояние между тях. Въведено е измерване на положителните и отрицателни площи под сигнала,  повишена е  точността на измерване на латентните времена на предизвиканите потенциали чрез ефикасно редуциране на стимулационния артефакт и въвеждане на цифров таймер.

Специални изследвания са посветени на фибрилационните потенциали при стимулация на денервирани мускули. Инж. Даскалов доказва, че противно на общоприетите схващания за оптимална стимулация на такива мускули с експоненциално или линейно нарастващи стимули, най-ефикасно е въздействието със стръмни правоъгълни импулси. В резултат от ЕМГ изследвания са разработени метод и апаратура  за оценка на влиянието на мускулни релаксанти при хирургични операции.

Въпреки големите успехи на психофармакологията, електроконвулсивната терапия остава един широко използван и ефикасен метод за лечение предимно на психозите. В частност, при някои заболявания се получават достатъчно продължителни “чисти” периоди. Могат да се избегнат страничните действия на някои лекарствени средства. Прилагането на електричните импулси на фона на лека наркоза и миорелаксанти практически елиминира интензивните контракции. Инж. Даскалов формулира в технологично отношение проблема като намиране на подходящи параметри на електричните импулси, които да предизвикат желания ефект при минимална енергия. Първоначално използваният синусоидален ток с мрежова честота е отстъпил на еднопътно и двупътно изправени импулси. Впоследствие, с оглед по-удобно регулиране на интензитета, е използван фазово  управляван изправител, в резултат от което се получават “отрязани” полусинусоидални импулси. Изследванията показват значително по-висока ефективност на биполярните правоъгълни импулси. При тях постояннотоковата компонента е нулева, с което се избягват ефекти от електролиза и електротранспорт на йони. При подбор на кратки импулси и на възможно най-ниска честота на повторение и продължителност на серията, въведената енергия е 5 до 8 пъти по-ниска в сравнение с другите видове импулси.

Друга разработка в областта на импулсната стимулация е апаратурата за измерване на параметрите на пейсмейкърния стимулационния импулс и регистрирането му в реално време върху ЕКГ апарат, чрез предварително аналогово-цифрово преобразуване, запомняне в кратковременна памет и четене в забавен такт. За по-задълбочено изследване на стимулационните импулси и съответната реакция на миокарда е разработена компютърна система Кардиостим монитор. Тя позволява както сигнализиране на промени в ефективността на стимулация в реално време, така и запомняне на резултатите (за допълнителен анализ и преценка) в продължение на 12 часа. За оценка на спонтанната електрокардиограма на пациент с пейсмейкър е разработен апарат Пейс-стоп за потискане на импулсите на имплантирания деманд-стимулатор в продължение на прецизно зададен времеви интервал. Разработен е индивидуален портативен анализатор за изследване на взаимодействието между пейсмейкърните импулси и сърдечния ритъм.

Мониторирането на родовия процес в акушерството се състои в получаване и регистрация на два вида сигнали – честотата на сърдечната дейност на плода и контракциите на матката. Под ръководството на проф. Даскалов е разработен метод и апаратура за тази цел. Основната задача тук е да се избегне инвазивното снемане на ЕКГ-сигнал от плода, необходим за получаване на сърдечната честота. Това се извършваше с електрод-кука, закачван на скалпа. Опитите да се снеме ЕКГ на плода с повърхностни електроди от корема на майката се оказват несполучливи. Извличането на полезен сигнал бе възможно за кратък интервал от време, поради което има възможност само за морфологичен анализ. Продължително мониториране обаче не бе възможно, тъй като пречат не само артефакти от сърдечната дейност на майката, но и значителните смущения от движения по време на родовия процес. Поради тези причини проф. Даскалов се насочва към използването на Доплер-ултразвук, тогава наскоро въведен в тази област. Проблемът се състои в извличане на сърдечния ритъм, респективно сърдечната честота на плода, от сложен многокомпонентен сигнал, често с три “комплекса” в сърдечен цикъл. Прилаганият автокорелационен анализ изисква продължителен интервал (10 s до 20 s) за извличане на честотата с достатъча точност. Ръководеният от проф. Даскалов колектив предлага специфичен вид анализ на автокорелационната функция – честотата да се излича от последователни 5 s интервали, чрез допълнителна обработка за точна идентификация на последователните максимуми на функцията и измерване на разстоянието между тях. Така се определя точната сърдечна честота дори при значителни смущения от движения на матката, контракции, или от промени на положението на плода. Краткият 5 s интервал на последователните измервания позволява и да се съди за неритмична сърдечна дейност.

Следоперативното мониториране и оценката на жизнено-важни показатели е област в интензивното лечение и реанимацията, на която проф. Даскалов и ръководен от него колектив отделят много внимание. В серия операционни монитори е реализирана възможността да бъдат регистрирани едновременно ЕКГ и импеданс-кардиограма, с паралелно непрекъснато измерване на сърдечния ударен и минутен обем. Мониторите са внедрени в серийно производство. Усъвършенствано е и мониторирането на новородени чрез сърдечна честота и дихателната дейност едновременно. Въведено е извличане на респираторния сигнал от едноканална ЕКГ. Така е създадена възможност за телеметрично предаване на двата сигнала чрез миниатюрен модул.

Както е известно, при спирометрията и по-специално при изследване с форсирана експирация е проблем съчетаването на точност при измерване на обемите и бързодействие при измерване на дебитите. Традиционно това се постига със специални сложни и скъпи преобразуватели. Проф. Даскалов предлага значително опростен и с малки размери преобразувател с лека подвижна клапа, като компенсира присъщата му нелинейност чрез линеаризиране в микропроцесорната система. При прилагане на спирометрия за диагностика на евентуални астматични състояния чрез провокационен тест с метахолин промените се установяват със закъснение. Това затруднява прилагането на теста, съответно диагностиката, тъй като съществува риск от предозиране на провокационния агент. Освен това, точността зависи от сътрудничеството на изследваното лице. Поради това е приложено паралелно измерване на постоянната компонента на трансторакалния импеданс (Zo) при честота около 50 kHz. Бе установено, че промените на Zo предхождат тези, получени чрез спирометрия, при това без да е необходимо сътрудничество от страна на изследвания. С това значително се повишава диагностичната стойност на провокационния тест. Въз основа на този резултат е конструиран портативен монитор (аналогично на Холтер) за регистриране промените на Zo, като е въведено и регистриране на епизоди на кашлица, с отчитане на интензитета и времетраенето им.

По искане на Министерство на здравеопазването под ръководството на проф. Даскалов започва разработване и внедряване в производство на скрининг анализатори на фонокардиографски сигнали – за ранно откриване на сърдечни заболявания у деца. Съществен момент в тази разработка се оказва прецизното дефиниране на параметрите на функционалните шумове и сполучливото схемно решение за откриването им. С въвеждането на адаптивни амплитудни граници и време-интервали значително се повишава точността.

За нуждите на профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания са разгърнати изследвания за разработка и внедряване на скрининг анализатори на ЕКГ сигнали. От колектива на проф. Даскалов са предложени и детайлизирани критерии за дефиниране на нормални и променени ЕКГсигнали. Направено е задълбочено изследване за намиране на най-информативните ЕКГ отвеждания за скрининг-анализ (ІІ, ІІІ, V1 и V5) и съответно – информативните им параметри. Разработката изисква висококачествена предварителна обработка на сигналите за избягване на основните видове смущения – от захранващата мрежа и от флуктуации на изоелектричната линия. При липсата в онова време на микропроцесорна техника, т.е. при невъзможност да се приложат цифрови методи, тази задача се оказва изключително трудна. Проведените изследвания дават възможност за конструиране на скрининг-анализатори на ЕКГ с достатъчно висока точност.

Проф. Даскалов и първите български електрокардиографи

По-късно с разпореждане на председателя на Медицинска академия започва разработване и производство на фамилия електрокардиографи. Произведени са около 6500 бр., част от тях са изнесени в Англия, Австрия, Гърция, Германия, Македония и Сърбия. Значителен принос за този успех е въвеждането на регистрация на ЕКГ с микроточков термопринтер вместо капризното електромагнитно записващо устройство, стандартно в електрокардиографията. Това обуслови създаване за първи път на почти изцяло цифров електрокардиограф. Впоследствие тази разработка прераства в проектиране и производство на серия електрокардиографи с предимства като: цифрова филтрация на мрежовите смущения и колебанията на нулевата линия, синхронен многоканален запис, определяне на границите на комплексите и вълните, измерване и отпечатване на параметрите, синтезиране на отвежданията по Франк от стандартните 12 отвеждания, запис на векторкардиограми с висока чувствителност, корекция на долната гранична честота, получаване на усилени Р-вълни, въвеждане на автоматична електрокардиографска диагностика и др . Разработени са и системи за ЕКГ при натоварване, за 24-часови записи и анализ на ЕКГ (Холтер-ЕКГ) – един от тях летя с първия български космонавт Георги Иванов, и други апарати и системи за електрокардиологични изследвания.

Приноси към ултразвуковата диагностика в България

През 80-те години в здравеопазването се появява необходимост от ултразвукова диагностична апраратура. Сериозните по това време затруднения за внос наложиха да бъде разработена и въведена в прозводство серия ултразвукови апарати. Под ръководството на проф. Даскалов са създадени няколко вида специализирани устройства от типа А-скан: за изследване в офталмологията (отлепване на ретината, обективно измерване на рефракцията, локализация на хематоми, на чужди тела, дебелина на роговицата, промени в предната камера и др. – Ophthason); за изследване на максиларните и фронталните синуси (Sinuson); за изследване на повърхността на белите дробове (Pleuroson); за бърза проверка на симетрията на мозъчните хемисфери (Encephaloson). Разработени са Доплер-апарати за изследване на кръвотока в периферните съдове с приложение в клиники по ангиология и професионални болести.

Следващ етап е конструиране на М-скан апарати с приложение в кардиологията. Регистрираните М-ехограми съдържат съществени данни за миокардната функция. От тях могат да се определят десетки функционални показатели. За целта е разработен специализиран дигитайзер. С негова помощ се посочват ръчно и се снемат автоматично координати на характерни точки, ъгли, линии, периметри от ехограмата и се получават около 60 вида функционални показатели. Особено полезен се оказва портативният вариант на апарата, вграден в оцилоскоп на Tektronix, за диагностична оценка на механичната сърдечна функция при съмнение за миокарден инфаркт.

Създаване на Централната лаборатория по биомедицинско инженерство 

През 1994 г., при реорганизацията на Медицинска академия и БАН, бе решено да се създаде Централна лаборатория по биомедицинско инженерство към БАН и бе обявен конкурс за директор. За този пост неоспорима е кандидатурата на проф. Иван Даскалов. Много важен момент в този етап е предоставената от Академията пълна възможност за “отваряне” към научния свят – с редица публикации в реномирани международни списания, така и със съвместни проекти с чуждестранни учени.

През 1994/95 г., са възстановени изследванията в областта на електрогастрографията. Под ръководството на проф. Даскалов са разработени стационарни и преносими апарати с връзка към компютър, намерили практическо приложение в Клиниката по коремна хирургия на Университетска болница “Царица Йоанна”.

Под ръководството на проф. Даскалов смесен колектив от ЦЛБМИ и тогавашния Институт по биофизика работи върху усъвършенстването на нов метод наречен “електрохимиотерапия”. Той се състои в локално въвеждане на цитотоксични агенти в злокачествени тумори чрез електропермеабилизация. Вместо общоприетите тогава монофазни импулси с период 1 s е използван нов вид бифазни електрични импулси с период 1 ms. След няколко години този подход е възприет и от германските и френските специалисти в тази област. Методът и апаратурата са внедрени в Онкодерматологичната клиника на Националния онкологичен център. Над 95% успех бе постигнат при лечение на различни видове злокачествени кожни тумори, потвърден след проследяване в продължение на над 5 години. Продължава приложението на метода и във ІІ хирургична клиника на УМБАЛ „Александровска“, в Онкологичния център “Регина Елена” в Рим, в Хирургичното отделение на болницата “Карл Хес”, Хамелсбург, Германия, във Ветеринарния факултет на Лесотехническия университет – София.

В края на 80-те години проф. Иван Даскалов разработва дефибрилатор, апробиран и използван във ВМИ – Плевен. За съжаление, апаратът не стига до производство, а във връзка с това остават нереализирани идеи. През 1994/95 г. проф. Даскалов се връща към тях, като са проведени първоначални изследвания върху трансторакалния импеданс. През 1995 г. започва сътрудничество с д-р Албер Кансел, научен и медицински директор на Bruker Medical France – фирма, която тогава произвежда около 40% от мониторите и дефибрилаторите във Франция. Поводът за контакт са публикуваните постижения на ръководени от проф. Даскалов колективи в обработката на ЕКГ сигнали. Въз основа на предложени от проф. Даскалов идеи за дефибрилация започва изключително активно и ползотворно сътрудничество, продължаващо и сега от неговите ученици и колеги, вече години след кончината на проф. Даскалов през 2004 г. Новите идеи за дефибрилация започват с реализирания в Сектора по инвазивна електрофизиология в Националната кардиологична болница интракардиален дефибрилатор с бифазни импулси. По време на отвеждането на интракардиални ЕКГ сигнали и на електростимулация с диагностична цел, както и при прилагане на аблация на аритмогенни огнища, нерядко възниква камерна тахикардия или фибрилация. В такива случаи обикновено се прилага трансторакална дефибрилация. Това води до допълнителен риск, тъй като в сърцето на пациента има въведени няколко катетри (понякога до 5 – 6). Интракардиалният дефибрилатор практически не въвежда допълнителен риск поради липса на мощна мускулна контракция. Бифазните импулси са ефикасни при енергия от само няколко джаула. Прилагат се чрез използване на част от вече въведените катетри. След няколко години апаратът е модернизиран с въвеждане на накъсани и “загладени” импулси.

Идеята за автоматични дефибрилатори идва от прагматичните американци. Тяхната статистика сочи, че ежедневно средно на всеки 200 000 души има по един тежък сърдечен инцидент със спиране на сърдечната дейност. Около 70% от сърдечните инциденти се дължат на камерна фибрилация, а над 90% от фибрилациите се случват извън болниците. Предвид това, че в рамките на няколко минути трябва да се дефибрилира (иначе настъпват необратими мозъчни увреди и смърт), изниква необходимост от автоматични дефибрилатори, които да могат да се използват и прилагат от първите пристигнали на мястото на инцидента – полицаи, пожарникари, парамедици, доброволци. В партньорство с колегите от Франция започват дейности по разработване на нови видове дефибрилационни импулси и на модерни автоматични дефибрилатори. Основна цел е дефибрилационните импулси да бъдат едновременно ефикасни и щадящи. Важни са резултатите по намиране на оптимален брой фази на импулсите (най-малко две) чрез моделиране на хода на клетъчния трансмембранен потенциал при различни видове импулси, проследяване пътя на тока през торакса и др. Така се стига до идеята за “накъсани” импулси – всеки отделен елементарен импулс повишава натрупания заряд върху мембраната, а в паузите той слабо намалява. Така прагът на трансмембранния потенциал за деполяризация се постига с по-малко енергия. Тази идея се оказва решаваща за всички по-нататъшни разработки и за създаване на няколко вида дефибрилатори. След подбор на най-сполучливите видове импулси е конструиран експериментален дефибрилатор, който е сертифициран за електробезопасност от френските партньори. Първите изследвания са проведени при предсърдна фибрилация, т.е. трансторакална кардиоверсия. Извършените клинични изпитвания са признати от Министерството на здравеопазването и от клон на Европейската организация по стандартизация, която дава т.нар. “CE” марка за високо качество и безопасност на новите дефибрилатори.

Като цяло успехите на ръководения от проф. Даскалов колектив в партньорство с френски колеги доведе да значителни инфраструктурни и организационни инициативи. Швейцарската фирма Schiller AG – водещ европейски производител на електромедицинска апартура интегрира в структурата си Bruker Medical France и построи нов завод в гр. Висамбур, Франция, за производство на различни видове дефибрилатори. Същевременно, оценявайки приноса на ръководения от проф. Даскалов колектив, Schiller AG сключи договор за научно и развойно сътрудничество с Българската академия на науките, по който изпълнител първоначално бе Централната лаборатория за биомедицинско инженерство чрез секция „Анализ и обработка на биомедицински сигнали и данни“, впоследствие след реформата в БАН от 2010 г. – Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство чрез същата секция. И сега – 15 години след кончината на проф. Даскалов, това сътрудничество продължава със значими резултати.

Школата на проф. Иван Даскалов

Огромният обем изследователска, проектантска, внедрителска дейност на проф. Даскалов естествено не е във възможностите на един човек. Проф. Иван Даскалов разбираше необходимостта от създаване и възпитаване на школа по биомедицинско инженерство, с която да реализира многобройните си планове в помощ на българската медицина и здравеопазване. И в края на професионалния и житейския му път той смяташе за най-важна част от своето наследство – неговата школа по биомедицинско инженерство (в т.ч. и с обхват, надхвърлящ националния). Ето част от тази школа – сътрудници и колеги, най-тясно свързани с неговата дейност, както ги сочи самият проф. Даскалов, с кратки сведения за тяхното професионално развитие. Екипът се създава и нараства през цялото време, в което проф. Даскалов ръководи звена в областта на биомедицинското инженерство – от 1967 г., когато оглавява ИСЕМА (впоследствие ЦЛЕМА), до 2004 г. в ЦЛБМИ към БАН.

Сред първите членове на колектива са д-р инж. Мария Димитрова, по-късно доцент, един от водещите конструктори и схемотехници; инж. Арина Илчева; инж. Николай Мудров, д-р по медицина, доцент – по право смятан за един от най-близките сътрудници на проф. Даскалов, с водещо участие в създаването и внедряването на електрокардиологична, стимулационна, мониторираща и скринингова апартура; физик, д-р по медицина, проф. Михаил Матвеев, участвал в проектиране и внедряване на методи, алгоритми и апаратура в областта на неврофизиологията, пулмологията, електрокардиологията, педиатрията, интензивното лечение, наследил през 2003 г. проф. Даскалов на поста директор на ЦЛБМИ след изтичане на двукратния му мандат. По-късно са привлечени инж. Чавдар Левков, дтн, със значителен принос в създаването на методи за регистрация и обработка на електрокардиографски сигнали и електрокардиологична апартура; инж. д-р доц. Стефан Дунев, конструктор на персонализирана пациентна апаратура; инж. д-р Емил Новаков, водещ изследовател в създаването на ултразвукова диагностична апаратура и фетално мониториране, понастоящем професор по биомедицинско инженерство в Университета Фурие в Гренобъл Франция; инж. д-р Борис Граматиков, участвал в разработването на централна кардиологична и мониторна станция, понастоящем старши изследовател в Джон Хопкинс Хоспитал – Балтимор, САЩ; проф. дтн Ивайло Христов, участник в създаването на методи, алгоритми и устройства за диагностика и лечение в електрокардиологията, оглавил от 1999 до 2019 г. секция „Обработка и анализ на биомедицински сигнали и данни“ в ЦЛБМИ и впоследствие в ИБФБМИ; инж. д-р Владимир Пунджев; инж. д-р Ховагим Бакърджиян; инж. Емил Михайлов, инж. Любомир Иванов; инж. д-р Васил Лолов, инж. д-р Добромир Добрев. Следва да се отбележи, че всички сътрудници, защитили докторска дисертация, са изработили тезата си в този колектив, под ръководството на проф. Даскалов или на друг член на колектива, вече преминал хабилитация.

Нова група членове на школата на проф. Даскалов се формира след създаването на ЦЛБМИ към БАН през 1994 г. Като правило това са дипломанти от ТУ – София, подбрани от проф. Даскалов въз основа на неговите тесни и дългогодишни връзки с университета, останали след това на постоянна работа в Лабораторията и постигнали значителни успехи в професионалното си израстване. Това са проф. д-р инж. Ирена Жекова – сега зам. директор на ИБФБМИ, и проф. д-р инж. Весела Кръстева, сега ръководител на секция „Обработка и анализ на биомедицински сигнали и данни“, двете със значителен принос в разработване на методи и алгоритми с приложение в интензивната кардиология и в създаване на дефибрилиращи устройства; гл. ас. д-р инж. Татяна Нейчева, гл. ас. д-р инж.Тодор Стоянов, д-р инж. Цветан Мудров, д-р инж. Ферас Ал Хатиб. И в тази група специалисти всички защитават докторска дисертация в колектива, под ръководството на проф. Даскалов или на друг член на колектива от предишно „поколение“ учени от школата на проф. Даскалов.

Особено място в колектива, ръководен от проф. Даскалов, заема проф. дтн Иван Доцински. Той се присъединява към екипа през 1978 г., в ЦЛЕМА, като вече утвърден специалист в областта на медицинската техника в Института по медицинска техника. Идвайки в колектива, той се включва в неговата тематика и има значителни заслуги в проектирането и разработването на електрокардиологична и неврофизиологична апаратура, в ръководството на млади специалисти; и до последно време, след пенсиониране, той продължава да сътрудничи в секция „Обработка и анализ на биомедицински сигнали и данни“. Научен ръководител е на значителна част от докторантите в областта на биомедицинското инженерство.

Изключителни са заслугите на проф. Даскалов във формиране на група специалисти в областта на биомедицинското инженерство и извън ръководените от него научни и развойни звена. Това преди всичко се отнася до сътрудници в Катедрата по електронна техника и технологии от Факултета по електронна техника и технологии на ТУ – София, където заедно с доц. Илион Стамболиев създава Лаборатория по медицински уреди, сега – Лаборатория по биомедицинско инженерство. Още като млади специалисти в катедрата той привлича инженерите Георги Михов и Рачо Иванов, чието по-нататъшно професионално израстване в значителна степен е свързано с резултатите им в решаване на задачи от тематиката на ИСЕМА и ЦЛЕМА. И двамата преминават през постовете ръководител на катедра, декан на факултета, а проф. дтн Георги Михов понастоящем е ректор на ТУ – София и през 2019 г. бе избран за член-кореспондент на БАН с изрично позоваване на заслугите му в биомедицинското инженерство. Малко по-късно към същата тематика, особено в областта на електрокардиологията и на съвременните информационни и комуникационни технологии в медицината проф. Даскалов приобщава младия специалист инж. Иво Илиев, сега професор дтн, декан на Факултета по електронна техника и технологии и ръководител на Лабораторията по биомедицинско инженерство. Пряко свързва кариерата си в областта на биомедицинското инженерство с екипа на проф. Даскалов и д-р инж. доц. Серафим Табаков от същата катедра.

Вече посочихме, че проф. Даскалов има принос в обучението на специалисти по биомедицинско инженерство и извън страната. През годините той е лектор по ултразвукова медицинска апаратура, нервно-мускулна електростимулация, обработка и анализ на ЕКГ сигнали, медицинска електроника в редица университети и научни дружества в Гърция, Великобритания, Австрия, Чехия, Полша.

Проф. Даскалов е автори и съавтор на учебни пособия и монографии за нуждите на
студенти, стипендианти и изследователи в областта на биомедицинското инженерство.

Признание

Приносите на проф. Иван Даскалов са оценени високо още приживе. Проф. Иван Даскалов е носител на много и високи отличия – ето някои от тях: „За принос в техническия прогрес“ – 1974 г.; „За високо техническо равнище“ – 1977 г.; „Почетен изобретател“ – 1965 и 1981 г.; Орден „1300 г. България“ – 1981 г.; Орден на труда – златен – 1983 г.; „Изобретател на 1984 г.“; „За заслуги към българското здравеопазване“ – 1990 г.; „Заслужил деятел на здравеопазването“ – 1985 г.; вписване в „Златната книга на българските изобретатели“ – 1986 г.; Почетен знак на БАН „Марин Дринов“ на лента – 2003 г.

Проф. Иван Даскалов особено ценеше най-високата професионална награда, която получи през 2003 г. – Действителен член на Международната академия по медицинско и биологично инженерство, в която тогава членуваха едва 63 най-видни учени в тази област от целия свят. За голямо съжаление проф. Иван Даскалов почина дни преди Събранието на академиците на БАН да разгледа номинациите за издигането му за член-кореспондент на БАН в конкурса за 2004 г., в който той бе класиран от Експертната комисия по инженерни науки на 1-во място сред кандидатите.

In Memoriam

Огромната по обем и насоки дейност на проф. Иван Даскалов бе прекъсната от тежко боледуване през 2004 г. Българското биомедицинско инженерство, българската инженерна и медицинска наука загубиха изследовател със световно признание.

След смъртта му, дори и най-близките му сътрудници трудно се ориентираха в целия обем на изследователската и внедрителската дейност на своя ръководител. През март 2003 г., на тържественото честване на проф. Иван Даскалов в Голямата зала на БАН по повод неговия 70-годишен юбилей, те както и многобройните присъстващи – официални лица, колеги, приятели, гости – бяха поразени от изложението, което направи проф. Даскалов, представящо професионалния му път и неговите постижения, сред които са 44-те му свидетелства за изобретения и патенти; над 20 000 внедрени медицински уреди в няколко десетки медицински области, над 100 статии в реномирани научни списания, 15 успешно дипломирани докторанти и специализанти.

Колко ли още изключителни нововъведения в експерименталната и клиничната медицина би дал той?

Но и това наследство, което оставя след себе си – огромен арсенал от методи и апаратура, от възпитана от него многобройна и успешно реализираща се школа са повод за дълбок поклон пред паметта му.

 

Автор: проф. д-р Михаил Матвеев
Юни 2020 г.